Човек трудно може да спре мисли, които са плъзнали по меката плът на ужаса.

Mалката пица Маргарита седна на най-отдалечената маса, тази до закачалката за палта. Не се съблече. Остана си по сив шлифер. Свали си само сивите ръкавици и ги подреди в ъгъла на масата. Жена, прехвърлила петдесете. Свлече на стола без да го дръпне назад, притисна се в масата и цялата й сивота се изля върху покривката и потече надолу през провисналия на пода колан на шлифера.

Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, сиатълски гръндж, гаражни банди, сух хляб и плесенясало сладко. Борехме се с провинциалната скука. Бяхме най-готините момчета и момичета в изгорелия от слънцето град. Търсещи, умни, забавни. Не правехме кой знае какво, освен да демонстрираме, че сме различни. 

Опира длани о полупрозрачната ципа, опитва се да я избута. Рита с всички сили. Къде е процепът? Трябва да излезе. Трябва да диша. Трябва най-накрая да си поеме въздух…

Когато завършва гигантския скок над пояса от храсти, усеща един-два отровни шипа да се приплъзват от вътрешната страна на бедрото … Още

Виж, женските крака са друго нещо – хлъзгави са за мъжкия поглед и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам.

Изведнъж го измисли. Бавно започна да вдига ръце нагоре. Задържа ги неподвижни напълно хоризонтално. От ръбовете на ръкавите му се проточиха сребристи водни нишки, яката на шлифера му се плъзна под раменете. Ето ви една стара мокра птица, която няма начин да не забележите. Тя ще се опита да полети, а вие учудено ще я погледнете…

Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб не продават. Четири хляба. Най-малко. Веднъж изядох половин топъл хляб, като разкисвах всеки залък в устата със швепс… Не виждам кога иззад завесата в супера е изхвръкнал висок палет с горещ хляб. Разбирам за това, когато тласък ме изхвърля метри напред. Опъвам шия нагоре, да видя какво става. Палетът се плъзга върху колелцата си из супера. До него се плъзга още един.

Жонглирането е като ексхибиционизма. Обичам да жонглирам, когато ме гледат. Изваждам трите пъстри и меки топки от джобовете си. Започвам класическо подхвърляне с две ръце.

Разглеждам отражението си върху огледалната витрина зад бара. Бледа кожа, тъмни кръгове около очите и хематом на врата. Поне не ми тече кръв от носа. Изпъвам гръбнака си върху високия стол. Боли ме, но се радвам от мисълта, че след малко ще разкажа на бармана историята с рибата.